Признание

Невинността е безсрамна.

Този път

денят е в цвят:

обречен като люляк

в  усещане за зима.

Отговори ми:

сянката оглежда ли се? –

думите мълчат;

кажи им,

че сме там.

Не знаеш..

Погледът ми е стъклен;

направи чадър над лицето ми;

запази ме:

огледална,

невинна

и несъществуваща.