Невинността е безсрамна.
Този път
денят е в цвят:
обречен като люляк
в усещане за зима.
Отговори ми:
сянката оглежда ли се? –
думите мълчат;
кажи им,
че сме там.
Не знаеш..
Погледът ми е стъклен;
направи чадър над лицето ми;
запази ме:
огледална,
невинна
и несъществуваща.
Няма коментари:
Публикуване на коментар