Думите
забравят времето:
така го спират във секундата:
копнежът къса от листата си –
изсъхнали и сиви
в мекотата.
Аспектът на душата ми
е заседнал в свлачище:
счупено време
увисва оттам.
Синонимите свършиха:
наред е живота.
Няма коментари:
Публикуване на коментар