Страхът е пезполов
когато дърпа косите
на мъжете.
И оплешивяват –
душите им.
Мъдрост и разум
изкопават за внуците си –
в дълбокото.
За да не полудеят.
Жените са на сватба:
да има цветя за засаждане.
Прехапвам си устните
и превеждам живота
отново.
Няма коментари:
Публикуване на коментар