...

Във стаите –

разхвърлените

помисли се блъскат:

написват преписа по нова степен.

Характерите са писатели –

почти без ден,

без сутрини.

Какво ли е да няма мигли,

да няма вътре? –

зададено е канонично,

плахо.

Нощта си вдига ципа

и прохърква: нощта е за това –

да се облича в дните.

Оголена,

без ципове за устни

се нарежда –

 с последната си степен:

тишината.