Във стаите –
разхвърлените
помисли се блъскат:
написват преписа по нова степен.
Характерите са писатели –
почти без ден,
без сутрини.
Какво ли е да няма мигли,
да няма вътре? –
зададено е канонично,
плахо.
Нощта си вдига ципа
и прохърква: нощта е за това –
да се облича в дните.
Оголена,
без ципове за устни
се нарежда –
с последната си
степен:
тишината.
Няма коментари:
Публикуване на коментар