Творческо лято

Изкуството обича лято:

така си сгрява ставите

и тръгва –

със лапи котешки

без минало и  носни кърпички,

изляга се в пръстта:

озеленена е!

Самотата плисва;

денят опъва старата си струна,

за да потегли звук от времето.

Прислужване –

почасово –

 рисува склуптори:

възможно е –

от камък!

Вселената е уморена

от припеви:

вдовица е без бъдеще!