Равенство

Местата,

по които преминават  хората  –

за кратко по хотелски, ваканционно

са свели своя поглед  –

уж невинно.

Прибирам се –

сега към себе си,

към сянката;

без имена  останаха посоките

когато вадят мозъка на времето.

Ръцете ми опъват световете

да гледат по- навреме за живота ни,

да знаят, че дори и в гробници,

отатък пак се чува ехото –

разливам виното,

поливам ги –

местата, които начертават граници.

Очите се изправят,

отупват прах от миглите си,

цветните;

сега са стигнали дома си,

сега са изравнили световете.