петък, 15 юни 2012 г.

Дъги

Нямаше да има условности
ако всяка вена
беше безсмъртна –
очакваната болка
се присмива
и рецитира своите псалми.
Облаците са подпухнали
и такъв е вятърът по дланите:
усмихва се и се завръща
да прави старите помилвания.
За нищо е,
но си припомняме –
животите ни
и по вените:
дъгите празнични,
за да се слеят
в неразбрана вселена.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Общо показвания