От любовта не остават скелети;
тя е там, където костта се разтваря и пониква трева.
И така не става - цветовете не стигат и в дъгите си плачат:
да направят отново любов: малко мастилена в края,
но в началото винаги бяла.
Отново е грешка - тя и без цвят се усеща
и да оставя следи.
Няма коментари:
Публикуване на коментар