От любовта не остават скелети; 
 тя е там, където костта се разтваря и пониква трева. 
 И така не става - цветовете не стигат и в дъгите си плачат: 
 да направят отново любов: малко мастилена в края,
 но в началото винаги бяла.
 
 Отново е грешка - тя и без цвят се усеща
 и да оставя следи.
 
Няма коментари:
Публикуване на коментар