Щастливи са децата преди детството
в пораснали кореми като буби,
разтягат, ритат и усукват пръсти –
усмихват се с нечуван смях.
Неведомата болка ги отвежда
да сменят черно с бяло и обратно,
да питат всеки срещнат през живота си
къде се крие личното им щастие.
Аз често срещам тези хора
и мисля да направя един
голям корем
за всеки,
който да ги роди отново.
Няма коментари:
Публикуване на коментар