Вечер.
От някъде се чуват гласове -обичайно;
светът изглежда ограничен и от двете страни,
някакви кучета
разлайват неразбираем език.
Аларма.
Движение.
Самотата също
присъства като пукнатина във въздуха –
преминеш ли през нея,
е празно.
Понятията свършиха,
нямото кимане се завърна,
с показалец умът направи квадрат
или пунктир и изчезна. Това е.
Няма коментари:
Публикуване на коментар