(Детето примигна със
слепи очи и изведнъж съзря самотата.)
Сега примигвам срещу
хората и губя често своите унеси.
На паузи – през отвор за думите,
разказвам приказки на мъртвите;
за другите – остана само плахото шушукане.
Не си направих път със ближния
и непохватно се засякоха телата ни,
ръцете ни, очите ни – а след това
останахме сираци.
,,Спокойно’’- прошушвам във ухото ти:
,,той няма втори път да слезе!’’.
Няма коментари:
Публикуване на коментар