Цял живот се гоня със малка светлинка в себе си,
настигам я, задържам я за кратко във ръцете ,
а тя се разпилява между пръстите; събира се, добива цвят
и се завърта. А аз оставам празна.
Нощта е сита със деня си
и няма нищо ново за отчитане –
написаното се излива през фуния,
или от където може
и прави всеки нов въпрос абсурден...
а ние си оставаме непълни.
Дълбок,черен сън –изкопавам дупка
и заривам с пръст
света.
Няма коментари:
Публикуване на коментар