...

Дори и недоволен от света,

човекът пак ще го създава по-добър –

във тъжен разговор или във къса мисъл.

(Сякаш е (бил) добър?!)

Наивно някак ще запита

какво ни отличава като хора?

Умът мълчи, ами твореца?

Натрупваната болка  заседява

от многото въпроси

към отговора, който всеки носи

(но не си признава):

това, което отличава всеки път човека

е, че някога е бил дете.