сряда, 29 януари 2014 г.

Лора Динкова

Може би сме искрени във силата, отговорна да 
съм лична. Ще ме разбираш чрез обема си,
ще се съдържаш в паметта ми. Това е всичко.
И няма друго за обсъждане в традицията
от изповед: една след друга се нанизват
образни – усещанията, че си нужен някому;
една илюзия всеки ден да ставаме във вид
на непознато отражение.
Незаслужено! – в ума ми са посяти мънички –
на малка нежност смисъла метафори,
които без голям обем от думи,
ще разпределят
двама ни
в света

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Общо показвания