сряда, 8 януари 2014 г.

Лора Динкова

 Поезията няма място сред смъртни.

Така си мисля за човека, рисувам детски ореол около врата му
и чакам да се забоде в небето. Напразно.
Страхът се буди ежедневно , звукът описва по-добре от думи,
студът искри около света ми.
И нито напред, нито назад:

оставаш сам със своя ад!

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Общо показвания