Поезията няма място сред смъртни.
Така си мисля за човека, рисувам детски ореол около врата му
и чакам да се забоде в небето. Напразно.
Страхът се буди ежедневно , звукът описва по-добре от думи,
студът искри около света ми.
И нито напред, нито назад:
оставаш сам със своя ад!
Няма коментари:
Публикуване на коментар