Човешката душа е като неоткъснат слънчоглед, обърнат към Бога.
Ще си спомним за своето минало,
едва когато станем
пак треви.
Преводът на душата е безмълвен
и няма свой език. Но има звук
на бавно отдалечаване.
И ще си разкажем настоящето
без да оплакваме
личното оцеляване.
Няма коментари:
Публикуване на коментар