Нищо не излиза от моите сънища.
И зная защо: животът е под хипноза
и не оставя нищо за след заспиване.
Мимолетни и крехки,
хората чакат лична
отсрочка за неумението
да бъдат човеци.
Черни дупки пълзят по
ума ми
и поглъщат неуморно вселени.
Едва чувам гласа си:
какъв е шансът да останем
тук?
Инстинктивно разбирам, че
нямаш по-добра идея
от прастарото ти хрумване
да има хора
още малко във вселената.
Няма коментари:
Публикуване на коментар