Лора Динкова

Поетът няма свой сезон
и преди да установи живота
се съмнява първо в майка си.
Една земя и малко хора-
вселенски лапсус очевидно.
Човекът е архаизъм във
случаен разговор,
скоро ще настъпи
окончателната му забрава.