И чудесата, и пророчествата
са недостатъчни.
Умът изпитва ужас -
мигът е слят
във своя вечност.
Защо пред погледа са все въжета,
изпънати, готови за увиване?
Човека има спешна нужда
от ново назоваване.
Умът се олюлява на въжето,
пищи за миг,
а после се изплъзва,
застава близо до човека
и прави знак
за кратка вечност.
Няма коментари:
Публикуване на коментар