Има нещо впито във шията
и разхожда, отпуска си примката
през живота на хората.
Аз се срещам всеки час с ближен
и създаваме нови вселени.
Няма, няма спасение за него,
аз разказвам някакви приказни-
мои детства във светещи къщи;
той споделя, че с него било същото,
някой нощем е чакал във стаята
да се върне със звука на вратата,
а животът няма помилване;
затова е отпусната примката-
тя създава утъпкани пътища,
за които няма пътеки.
Много хубаво :)
ОтговорИзтриване