Литературно
съм аз –
разпадам се от вятъра,
но съм съшивана във пепел.
Поливам те във минало,
разплаквам всяка дума.
Дъхът се рони –
загасва огъня,
разчиства думите.
И става сухо –
прекалено,
досадно,
пясъчно.
Угаснали,
сълзливи мисли
на тласъци
на тласъци
топят в устата ми….
Студено е
във откъси,
във дни на крясъци
съшивани във пепел.
Няма коментари:
Публикуване на коментар