Първият изгрев

Къде отиваш?-

рисувам те във всяко

цвете по тапетите,

за да те гледам от дистанция.

Не променям картините-

дори накриво усещам мириси

и правя образи.

Прераждам сутрини и

знам коя съм-

първият изгрев в очите ти.

Рисувам го между цветята-

продавачка на дъги съм.

Всяко откъсване променя стената-

оставя ми тъмно и засъхнала кал.

Стая без врати–

за да влезеш направо.

Не гледай в тапетите

не разбирай за теб и цветята-

премини през дъгата на дните ми

и сам избери на кого да приличаш.