Духовете по пътя
си имат резервни ключове.
Опити за отваряне на храмове
в хълмове.
Не знаех за тях,
но водех на каишка времето.
Съблякох си дрехите долу
в реката -
някак пречистена
стигнах до
пътя.
Проверка на компасите
правят ръцете ми,а
краката се движат към храма.
Стрелките са в тебе -
знаеш посоката,
а политаш и падаш отгоре.
Погалвам крилата ти,
открадвам перцата за спомен
в косата ми.
Бягам обратно…
Никакви хълмове;
никакви храмове -
всичко е падане с перо
назаем.
Няма коментари:
Публикуване на коментар