Натискаш все по-уверено копчето -

играеш си някак по детски.

Асансьори правиш във мене -

качват и слизат етажите,

но не спират за пътници.

Често засядат пред зидове.

Знаеш защо –

 треперят ти пръстите

и не уцелваш посоката.

Обръщаш дървета от падащи клони -

правиш бури в главата ми.

Отварям вратата –

излизам оттам

заседнала в мисли;

усмихвам се

и спирам ръцете ти с моите.