Така
във бялото
е сетен
зимен
ден –
смъртта е земна.
Пробиват пръстите
частици сняг:
така във черното
от оскверняване
създаваме
наново
времето –
безименно.
Плач
по нюансите -
на кръгове,
на кръгове.
За да се
свием в
побелелия ден.
Няма коментари:
Публикуване на коментар