По улицата

През улицата

завръщам

себе  си;

припомням се пред теб

без дните си.

И пак те хващам ,

но не съм с ръцете си.

Продадох ги….

И пак те хващам , 

но не е същото :

без сянката,

без времето.

Незаменимо –

продадох ги и

спрях секундата.

Разказвам ти –

полека,

гледайки:

припомняш ми

коя съм.

И някак лепкаво

и разтегливо

секундното

остава мое.

И пак те хващам –

този път със струните

и вече всичко си остава същото.