Сълзите са от стъпки –
редуват се в очите,
разтворени по пясъка.
,,Във вечността има покой’’ –
зная го,
спомних си.
Всеки от нас е по
малко пророк –
затова и отключвам дъгите –
под стрехите
и под старите навеси
се нанизват моите очи:
там сълзите
играят във блясъка
на цвета
от небето
над нас.
Няма коментари:
Публикуване на коментар