Извод

Вечер на тъмното,

на сянката

люлея се ,

сама

на струната:

една е –

във ситното на спомена

за тебе.

Това е :

дълбоко,

далече,

без въздуха на

мен и теб.

Животът е умора –

спъната,

парцалена

и сива.

Закача се по мен

раздира моите спомени .

Така е:

голяма част

от времето,

от въздуха

е загуба –

вечер на люлката

по теб,

по някой спомен.