Безвремие

Споделям ти:

гласовете са  архетипи

на цветна градина –

повтарям си го вечер

преди лягане.

На ъгъла на времето си –

ще паднеш със въздуха

и  ще ти изпея песен

за отронена луна.

Събудих се –

записвам си

да знам.

Мълча,

сама

на кръстопът от думи –

колко нелепо е да си ням.

Това е  тъжна  метафора,

от която стърчи

пищяща любов;

Отварям гласът си през въздух назад:

и стига вече

с тези пътища

когато нямаме крилата си..