понеделник, 13 февруари 2012 г.

Вечно слънце


Душата ми е снежна,

топи се леко

сама в слънцата си.

Минават пътници

и допринасят

в мемоарите й

вечно слънце.

Разнежена

от размразяване

природата е акварелна:

държи с ръцете си,

във дланите

снежинките

разперени

душевно.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Общо показвания