Споделено

Беше неизменно вчера –

измисляхме дни на живота си –

кръщелници

със забрадки.

Показах ти

бели страници,

бели пустини –

завършек на погледа

с цвят.

Листове,

писане,

метафори –

шепотът е

външен израз на

вътрешна болка.

Прегръщам теб  с крило

от дървен ангел –

тъга е.

Вървя по неизминати пътища –

безцветни,

без стъпки

от живите дни..

Сега си измислям

нови глаголи

за да се спусна

по – бързо към теб.