Беше неизменно вчера –
измисляхме дни на живота си –
кръщелници
със забрадки.
Показах ти
бели страници,
бели пустини –
завършек на погледа
с цвят.
Листове,
писане,
метафори –
шепотът е
външен израз на
вътрешна болка.
Прегръщам теб с крило
от дървен ангел –
тъга е.
Вървя по неизминати пътища –
безцветни,
без стъпки
от живите дни..
Сега си измислям
нови глаголи
за да се спусна
по – бързо към теб.
Няма коментари:
Публикуване на коментар