Римата в смъртта

Разказаните приказки

са детски –

за смърт със сърп

от някой мит.

Смехът е в края,

тоест е ъглов –

на сенките

зад стъпките от мен…

И,

там,

в безкрая,

захвърлени души скимтят

от онзи стих:

случаен,

с думи на сълза…

Момиче с песен,

направо строфа

срича времето след час…:

припева на флейти –

дано си спомнят някой път.

Смъртта,

на лунен сърп разпъната

е само сън

на тленността:

Интимни са

на сенките усмивките;

разхождат се в безкрайността….