Вървеж без сянка .
Наоколо:
магарета;
пасат и дишат -
ритмично.
Има още:
изгарям се
във времето
на огъня,
в изсъхнала трева
в магарета и в сенки.
Спиране.
Храмът е
съзиране –
танц на сенки
и вид прощаване…
Теб целуват
по спомени,
вървиш и
свиваш дните си,
прегънато,
със болките.
Понякога съзираш
през годините
неспирен бяг
на прах по пръстите,
на мен след погледа
на моя сянка…
Няма коментари:
Публикуване на коментар