събота, 10 март 2012 г.

Странни сенки


Вървеж без сянка .

Наоколо:

магарета;

пасат и дишат -

ритмично.

Има още:

изгарям се

във времето

на огъня,

в изсъхнала трева

в магарета и в сенки.

Спиране.

Храмът е

съзиране –

танц на сенки

и вид прощаване…

Теб целуват

по спомени,

вървиш и

свиваш дните си,

прегънато,

със болките.

Понякога съзираш

през годините

неспирен бяг

на прах по пръстите,

на мен след погледа

на моя сянка…

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Общо показвания