Да засегнеш част от
човешката психика; да се опиташ да я изучиш или разбереш е невъзможно.
Философията, като наука, е опит в невъзможното, който провокира през времевата
ос на живеенето един отделен, различен и необикновен подход за частично
разбиране на смисъла. Под думата ,,смисъл’’ в бъдещите писмени разсъждения ще
имаме предвид разширяване на етимологичното обобщение в едно съзнателно
разпръскване на отделни дялове. Аналогично бихме могли да определим и
философията като неподредени частици от общ пъзел. Относителното мислене на
съвременния, т.нар ,,модерен човек’’ се
прехвърля както върху вербалните му споделяния, така и върху нагласата на
погледа, докосващ се до изкуството. Конкретното интерпретиране, което през
времето е добило формата на индивидуално (личностно), някак откъсва
възприемането на красиво и грозно в полето на различното.
Да разделяш нещата е
характерна нагласа на науката за философска школа или направление. Личното ми
усещане обаче, не конкретизира в оптимална/окончателна оценка определяемите за
добро и зло; красиво и грозно. Естетиката е дял на инстинкта, който е индивидуален.
От една страна можем да възприемем самото усещане за ,,различно’’ като
индивидуално. Тоест, всеки от нас припознава себе си като ценител,оценител и
оразличител на естетиката в нейните проявления . Можем
дори да се самовъзприемем като постсъздатели на конкретна творба: начинът, по
който отделният поглед възприема дадено сътворение, създава от изкуството своеобразно допълване в
наслагването на усещания. От друга страна, изкуството би могло да се впише в
едно подсъзнателно разбиране за грозно и красиво, което вероятно предхожда
евентуалното бъдещо оформление в реалното споделяне на конкретна емоция,
създадена от подобен вид форма на изкуство (на материално ниво).
Подсъзнателното някак рамкира в граници иначе символноосвободената форма на
творчество, затваряйки естетиката във вакуума на едносъзнанието. Разбира се
трябва да правим разлика между естетиката
и конкретното естетическо преценяване.
Светът на
материалното е свят на опозицията. В тази връзка, философията на изкуството ,
често бива подлагана на школно преразпределение. Разбира се, обяснението е в
човешката природа и нейната характерна дисонантност. Самата терминологичност на
,,свободата’’ предполага опозиция. Да си различен, означава да си опозиция на
опозицията. В крайна сметка подобен
принцип изгражда и фундамента на науката за усещане, каквато неминуемо е
философията.
Няма коментари:
Публикуване на коментар