Естетиката на мисълта

  Да засегнеш част от човешката психика; да се опиташ да я изучиш или разбереш е невъзможно. Философията, като наука, е опит в невъзможното, който провокира през времевата ос на живеенето един отделен, различен и необикновен подход за частично разбиране на смисъла. Под думата ,,смисъл’’ в бъдещите писмени разсъждения ще имаме предвид разширяване на етимологичното обобщение в едно съзнателно разпръскване на отделни дялове. Аналогично бихме могли да определим и философията като неподредени частици от общ пъзел. Относителното мислене на съвременния, т.нар ,,модерен човек’’  се прехвърля както върху вербалните му споделяния, така и върху нагласата на погледа, докосващ се до изкуството. Конкретното интерпретиране, което през времето е добило формата на индивидуално (личностно), някак откъсва възприемането на красиво и грозно в полето на различното.

  Да разделяш нещата е характерна нагласа на науката за философска школа или направление. Личното ми усещане обаче, не конкретизира в оптимална/окончателна оценка определяемите за добро и зло; красиво и грозно. Естетиката е дял на инстинкта, който е индивидуален. От една страна можем да възприемем самото усещане за ,,различно’’ като индивидуално. Тоест, всеки от нас припознава себе си като ценител,оценител и оразличител на естетиката в нейните проявления . Можем дори да се самовъзприемем като постсъздатели на конкретна творба: начинът, по който отделният поглед възприема дадено сътворение,  създава от изкуството своеобразно допълване в наслагването на усещания. От друга страна, изкуството би могло да се впише в едно подсъзнателно разбиране за грозно и красиво, което вероятно предхожда евентуалното бъдещо оформление в реалното споделяне на конкретна емоция, създадена от подобен вид форма на изкуство (на материално ниво). Подсъзнателното някак рамкира в граници иначе символноосвободената форма на творчество, затваряйки естетиката във вакуума на едносъзнанието. Разбира се трябва да правим разлика между естетиката  и конкретното естетическо преценяване.

  Светът на материалното е свят на опозицията. В тази връзка, философията на изкуството , често бива подлагана на школно преразпределение. Разбира се, обяснението е в човешката природа и нейната характерна дисонантност. Самата терминологичност на ,,свободата’’ предполага опозиция. Да си различен, означава да си опозиция на опозицията. В крайна сметка  подобен принцип изгражда и фундамента на науката за усещане, каквато неминуемо е философията.