Как се казваше това говорене ....
Първият въздух на едно проплакване.
Не знаеш –
заблуди в теб
стоят по клоните
и пеят песните
на умрели птици.
Тъжно е
аз съм на пейката,
плача и свивам ръцете си.
Страховете са осъществени
и вече знаеш,
както и аз :
в смеха е временно
нещо божествено.
Виждам в хората...
Ето какво е
да знаеш въздуха,
да плачеш първи.
Аз съм на пейката,
не скривам себе си
и гледам с очите им.
Такава съм -
несъществуваща
и временна...
Няма коментари:
Публикуване на коментар