вторник, 6 март 2012 г.

Условна истина


Как се казваше това говорене ....

Първият въздух на едно проплакване.

Не знаеш –

заблуди в теб

стоят по клоните

и пеят песните

на умрели птици.

Тъжно е

аз съм на пейката,

плача и свивам ръцете си.

Страховете са осъществени

и вече знаеш,

както и аз :

в смеха е временно

нещо божествено.

Виждам  в хората...

Ето какво е 

да знаеш въздуха,

да плачеш първи.

Аз съм на пейката,

не скривам себе си

и гледам с очите им.

Такава съм -

несъществуваща

и временна...






Няма коментари:

Публикуване на коментар

Общо показвания