Задържаш в теб
неясни думи.
Играеш с тях;
не си самотен.
Гледаш как
разбутвам житото
и пускам аромата си:
усещаш обръчи;
завърташ думите
към мен.
Неясни са,
самотна съм
по спомняне,
по класове..
Задържам те
наесен е ;
посипсвам
теб с листата си.
Отрано е -
сезонно.
Споделям ти
такава истина:
и пак са камъни,
и пак е същото.
Едно завръщане
към мен със житото.
Няма коментари:
Публикуване на коментар