Мемоар

Всяка мисъл  има лична трагедия:

мемоарна.

Забравата забрави паметта си;

направи пантеон на времето:

едва тогава цъфтят божурите,

разлистват  в страници

части от мозъка.

Взимам по малко от цветовете:

свличат сезонно поклон на дните.

Почест и слава лаят наоколо –

трагедията е посестрима,

но не знаят: посмъртна!

Човекът, дори и във промисъл

лази безпаметно,

но чака мемоари!