Дъжд

И все пак се снишаваме

при изстрели –

прегънати  под същото небе:

едноцветно

дори когато дава от сълзите си,

за да поникне някоя любов.

Несигурни,

едва успяваме да уловим

прозрачната си радост –

от сълзите му,

а след това –

изсъхнали, снишени

се скриваме под навес от небе.