Бъдеще

Въздухът ще захладнее,

ще накъса с ножиците си

хаоса и ще утихне -

безмълвен и тъжен.

И ето:

дъждът захваща първите си щрихи

да търси смисъл и под локвите;

пресъхват с белези, но не долавят

дъждовно ехо в своите спомени.

Известното ще преразказва

накъсан хаос  по двете граници.

 И ще завърши  в преповтаряне.

Въздухът сега утихва

уморен от рецитиране.

Но пак пренася ехото от локвите:

,,черното гърло на времето

не се лекува с поздрави’’.