Изповед

Натъжавам се от детство

все пак весело ;

от родители – твърде далече,

от повърхности –

доста заоблени.

И от обич –  константна.

За утеха не мога

да сгъна на всемира

за кратко  аз времето:

тази грижа неспирна в живота ни

за кого следва ново причастие.

Несъответствие има във всеки,

който прави от минало гоблени

и живее във чужди вселени

все така отделени от бащинство,

на което липсва зачеване.