Омръзват думите
и не започват
наново своето ухажване.
Светлината се пречупва в края,
едва достигнала очите й –неосветени!
Петна по слънцето са думите
и не догарят вече в залеза;
докосват се и пак разплакват
познатите си пръсти –
сантиментално!
Очите й задържат
загубеното през годините –
плачът отеква във стените си,
неопознали свое утро.
Няма коментари:
Публикуване на коментар