понеделник, 20 август 2012 г.

Обич


Денят се свива в обич

и прегръща

от умиление часовете си.

Едно поле със цвят от лятото

разстила своя смисъл и замлъква ;

застинало в дъха

сега е без листата си,

без времето

и може да не пада от сезоните.

И там ръцете им разтягат края,

за да отрежат от тъгата.

Разсейвам се от нюансиране –

такъв е и от части спомена:

едно окапване в полето,

което не познава датите.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Общо показвания