Денят се свива в обич
и прегръща
от умиление часовете си.
Едно поле със цвят от лятото
разстила своя смисъл и замлъква ;
застинало в дъха
сега е без листата си,
без времето
и може да не пада от сезоните.
И там ръцете им разтягат края,
за да отрежат от тъгата.
Разсейвам се от нюансиране –
такъв е и от части спомена:
едно окапване в полето,
което не познава датите.
Няма коментари:
Публикуване на коментар