И този път -почти насилствено

накацат по стените ни;

сборът е черен

и със крилата им

закрива  в страници

части от мозъка.

Вечер е,

и пак е есенна;

нека не стигаме в клиширани краища...

Краят, без името

и без лицето си,

стои прегърбено и чака отвъдно.

Това е приказка и  нека вечер

да има отлитане:

сборът е черен

и със крилата им

разкрива в тъмното бели вселени.