Игра

В ръката ми – цветя за честване,

а уж не трябва да вдигам в жестове...

ръцете й,

и двете скръстени, сега показват

ново прераждане.

Спокойни са  – и със пречистване,

сега са с погледи,

но не към мене –

а уж не трябва да вдигам в жестове...

ръцете им потрепват глухо и правят поздрави.

Навярно скъпи.

Какво ни свързва? –

възможно е

да пиша стихове

за мъртвите.