Вечер

След сянката ми друга сянка има,

която не познава моите движения,

но ме преследва.

Обръщам се,

а тя се скрива: както в неясни,

тъмни вечери.

А ден е в София, малко заглъхнала

от многото напразни сутрини:

все светли, в своето раждане!

От себе си вадя и мозъци.
 
Със тях  прегръщам думата усещане,

на чието рамо виждам белези!

След сянката ми друга сянка има,

която ляга тъмно върху първата:

не се захласва от случайно счупване,

защото има свое минало.

 Обръщам се и друга сянка има...

и тя е моята.