Небето увисва над земята;
онези под нея не го
виждат
колко е дълбоко.
А днес е ниско сякаш някакви пръсти
са го пуснали. Пуснали ли са го?
Мълчат. С чуждата тишина под земята.
Една птица приплясква,
аз,
две кучета (с мен)
и малко катерици. Ние придържаме
малкото увиснало небе
да не би да замълчи и то с непозната тишина.
Няма коментари:
Публикуване на коментар