За да не кажеш, че ме няма,
при тебе, лека и прозрачна,
ще се направя на момиченце –
с коси на ангел, навярно дълги;
не са сресани;
това не пречи на многото ти мисли
да минават бързо отгоре надолу:
лесно е да ме обичаш:
не е дълъг пътя към душата ми,
но няма лампи над главата ти,
които да указват точици –
една след друга
както думите, по които светят
в цвят луните ни – отново с гръб,
защото нас ни няма...
Няма коментари:
Публикуване на коментар