Всичко

Времето, което прехвърля сезоните,

постоянството, с което нито веднъж след зимата не следва зима,

часовникът на ръката ти,

тоест на човека.

Това гледам отстрани –очите ми порастват,

уголемяват се,

попиват дъждовете,

поглъщат драмата на живота...

Ако заспя за секунда,

часовникът отново ще бъде там,

времето ще побере залезите,

ще легне върху слънцето,

след зимата ще следва зима

и няма да се появи поглед,

който да опази несъществуващото (Всичко).