Миговете падат въху мигове –
това е часовник: човекът сам е сложил време във времето.
Ето такива неща пишат поетите и после ги публикуват.
Да си призная понякога ме е срам.
Но по – често си обяснявам последователността на кръга,
който не се върти както ще ми кажете,
а е просто Кръг. Да се запише.
Отвъд всички тези подробности едно врабче ме гледа
втренчено и през окото му (което е потъмняло) улавям
от онези мигове, за които писах в началото.
Няма коментари:
Публикуване на коментар