петък, 21 юни 2013 г.

Бог

Бог ни съчинява. – не, той трябва да го прави.
Бог, това ли правиш?
О, щеше да е хубаво да заживееш в сътворено –
тук всеки бог е личен – създава и руши, а после
плаче в ъгъла – в сълзи (от твоите).
Не съм виновна аз, че нямам цветове,
с които да задраскам достатъчното хора;
звучи поетично, но съм отегчена от поезия –
многобройна е и е от обща майка.
Плача и е тясно. Но те притискам в ъгъла.

Кой кого захвърли?

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Общо показвания