Бог

Бог ни съчинява. – не, той трябва да го прави.

Бог, това ли правиш?

О, щеше да е хубаво да заживееш в сътворено –

тук всеки бог е личен – създава и руши, а после

плаче в ъгъла – в сълзи (от твоите).

Не съм виновна аз, че нямам цветове,

с които да задраскам достатъчното хора;

звучи поетично, но съм отегчена от поезия –

многобройна е и е от обща майка.

Плача и е тясно. Но те притискам в ъгъла.

Кой кого захвърли?